Пастирът
Роза – 12 юли 1999 г.
О, овце МОИ! О, агнета МОИ! АЗ, Добрият Пастир, имам милост и състрадание към вас. АЗ искам да ви нося в ръцете СИ и да изгоня болката ви. Да излекувам раните ви и да се грижа за вас. Да махна тръните и кърлежите от козината ви. Да ви предпазя от стихиите и вълците.
АЗ виждам вашата болка, АЗ виждам вашето търсене на пасище, където тревата да е зелена, а водите да текат бистри и чисти. Вие идвате да ядете, идвате да пиете. Идвате за освежаването, което АЗ съм ви приготвил. Но пастирът го няма никъде.
АЗ виждам другите овце да блеят, да бягат. Търсещи най-добрата трева и вода. Пазещи я, сякаш е само тяхна. Те се изолират в малки групички. Издигат невидими бариери около себе си. Вие сте изолирани и оставени без МОЯТА утеха.
О! Слепи пастири, грижещи се за собственте си нужди. Човешкият Син нямаше къде да подслони главата СИ. АЗ не казах ли: Не се безпокойте за нищо? И все пак някои все още се стремят да натрупат облаги, игнорирайки нуждите на МОИТЕ овце и агнета.
АЗ виждам програмите ви, АЗ виждам големите ви важни планове. И все пак, АЗ ви изпращам бедните, малките, изостаналите, за които вие не можете да се грижите. Как АЗ мога да изпратя още? Когато не виждате и не чувате.
Не се ли опитаха ли МОИТЕ ученици да разпръснат множеството? Вие се грижите за овце, които биха ви обогатили. А бедните и страдащите са насочени към МЕН. АЗ не наредих ли на МОИТЕ ученици да ги нахранят? МОИТЕ овце са пренебрегвани, докато не тръгнат към чужди пасища. Изоставени и пренебрегнати, те си тръгват, за да умрат.
АЗ виждам странните жертви, които МИ се принасят. Те са смрад за МОИТЕ Ноздри. Върнете се при МЕН. Върнете се към първата си любов. Очистете се и бъдете сладък аромат. Върнете се при МЕН, неосквернени и святи.
Гледайте през Очите на Духа. Чувайте през Ушите на Духа. Чувствайте със Сърцето на МОЯ Дух. Тези, които имат очи да виждат, АЗ призовавам да виждат чрез МОИТЕ ОЧИ. Чувайте чрез МОИТЕ УШИ и чувствайте чрез МОЕТО СЪРЦЕ.
Бедните, слаби, гладни овце и агнета, слепи, глухи, дрипави, ранени и измъчени, са дошли на пасището да пасат. МОИТЕ бедни овце и агнета, пренебрегнати и игнорирани. Къде са МОИТЕ пастири? Заети ли са да си вършат работата?
Защо не виждат? Здрави овце, които се блъскат и блъскат, тъпчат и игнорират слабите и безпомощните. АЗ липсвам ли им? Когато АЗ дойдох при тях, преоблечен като непознат. О! Как ме боли сърцето!
АЗ виждам пасищата и водите СИ замърсени. АЗ виждам овцете СИ изгубени без пастир. АЗ виждам овцете СИ плачещи и пренебрегнати. АЗ виждам овцете СИ да умират. Къде са пастирите МИ? Не виждат ли, не чуват ли?
Дали МОИТЕ пастири са твърде заети? Да си поглаждат раните един на друг? Да се поставят един друг на пиедестал? Да строят Вавилонските си кули? Да си помагат взаимно? Да обсъждат важни дебати по писанието?
Те пастири ли са или наемници? Онези Апостоли, които МЕ последваха, се отрекоха от себе си, изоставиха семейството и приятелите си. Довериха МИ се и МИ бяха верни. Те пиха от чашата на преследването. Те не следваха пътищата на света.
МОИТЕ доверени Апостоли промениха света и МОЯТА сила беше демонстрирана чрез тях. АЗ виждам верен остатък, Който е положил живота си за МОИТЕ овце. Тяхната награда ще бъде голяма. Тяхно е Небесното Царство.
За онези, които вече са получили своята награда, ще издържат ли делата им изпитанието на огъня? Ще се опитат ли да МИ разкажат за всички хубави неща, които са направили за МЕН? Ще застанат ли пред МЕН с гордост относно постиженията си? Трябва ли АЗ да кажа: махнете се от МЕН, АЗ никога не съм ви познавал. Или: Браво, добри и верни слуго?
