Дадено на Елишева Илия

26 септември 2011 г.

Когато моята любима приятелка YAHLittleOne (малката на ЯХ) ми каза, че това върви заедно с филм и с това, което са направили първоначално. Имаше един град и това беше огромен град. Никога не бях забелязвала различните хора около мен, докато не отидох до пощата. Пощата имаше две стълби, лява и дясна. Дясната беше много стръмна. Отдясно имаше много стръмни стъпала. Те бяха специално проектирани, за да тестват колко са пъргави хората. Не знаех, че има нещо общо с младостта ти. Имаше общо главно с твоето здраве и пъргавина. Те бяха проектирани по такъв начин – беше наистина странно, защото забелязах, че жените и дори аз в съня си носех много къси мини поли, така че когато жените се качваха по стълбите, хората можеха да видят какво има под полите им. Видях две стълби и трябваше да вляза в пощата и аз казах: „Няма да се кача по тези стъпала“, не само защото знаех, че са за воайорство и похот, но и защото, като ги погледнах, разбрах, че няма начин да подложа тялото си на това. Бяха наистина странно оформени стълби, добре, не нещо, което аз съм виждала, но бяха толкова стръмни и стъпалата бяха толкова далеч едно от друго.

Затова аз избрах тези отляво и когато започнах да се качвам по стъпалата отляво, о, Боже, те бяха още по-трудни, но поне знаех, че аз можех да го направя по такъв начин, че да са по-близо едно до друго, така че жената да не разтваря краката си толкова широко, за да се качи по стълбите. И така, аз влизам в пощата, задъхана, приближавам се до касиерката и й казвам: „Какво е това с тези стъпала? Едва успях да вляза. Как може да се очаква от някого да използва такива стъпала? Какво правите с възрастните хора?“ И тя започна да се смее истерично. Имаше тъмна коса. Беше на около 25 години, нещо такова, не по-възрастна от 30. Не мисля, че беше на 30. И просто се смееше истерично, сякаш беше полудяла! А аз казах: „Ами какво е толкова смешно в това?“ А тя каза: „Няма стари хора! Не си ли видяла? Никой тук не е в пенсионна възраст“, а пенсионната възраст е рано. И аз осъзнах, че населението, което ме заобикаляше в града, беше младо! Всички жени носеха мини поли и бяха млади, а после тя каза: „И сега знаем, че и ти не можеш да успееш.“ С други думи, че аз бях по-възрастна и също щях да изчезна.

Когато се събудих – това беше краят на съня, освен че си помислих колко е тъжно, че никой никога няма да познава баба или дядо. Имаше възраст, след която хората просто изчезваха. Няма да има стари хора! Няма да има никой, който да не може да се качи по стълбите, а стълбите за мен са свързани и с похотта.

Така че това е нов начин, по който ще контролират населението, и аз се събудих и се обадих на YAHSLittleOne и й разказах, докато бях още сънена, и аз й казах, че това е сънят ми и че съм шокирана, а тя каза: „Това звучи като филм, който току-що гледах за Елис Айлънд, и е истинска история, когато имигрантите бяха доведени и бяха тествани. Един от тестовете им беше да видят дали могат да се качват и слизат по стълби, да видят колко са здрави и да видят възрастта им. Аз попитах: „Какво се случва с имигрантите, които не са успяли?“ А тя каза, че не знае. Казах: „Не, никога не съм чувала за такова нещо”.

Е, този нов начин, по който правителствата ще бъдат... не трябва да се тревожите за законопроекта за здравеопазване, те на практика ще се отърват от всеки, който не е гъвкав, не е във форма и всички са с еднакъв размер в този огромен град, заобиколен от... не знам дали беше като Ню Йорк или какво беше там. Човече, имаше толкова много хора, когато аз вървях през тълпи, така че това е огромен град, в който аз бях, и всички бяха с еднакъв размер – Не искам да кажа, че всички бяха с еднакъв размер. Жените просто си приличаха и всички носеха много къси поли. Въпреки че в съня аз носех много къса пола, нямаше да отида до другата страна на стълбите и наистина знаех, че вече не мога да отида до другата страна на стълбите. Можех, но щях да се напрягам, а аз нямах намерение да го правя.

И така, това беше моят сън. Това не е щастливо бъдеще. Такава ли ще бъде Голямата Скръб (Г.С.)? Аз не знам. Не знам какъв беше този сън, но не е нещо, което да очаквам с нетърпение в бъдещето. Аз знаех, когато жената каза, че възрастните хора, всеки, който не може да се качи по тези стълби, е убит, нали? И знаех, че всичко това започна с Тери Шиндлър Скиаво. Аз я наричам Тери Шиндлър. Всички те го нагласиха, когато я убиха. Правителството законно започна и остави жената да умре от жажда, която не беше в мозъчна смърт, а сега в Америка е нагласено така, че всеки, член на семейството може да каже: „Вече не искам този човек в живота си“ и този човек да се озове в болница и всичко е свършено за него.

Такива зако